Навън е толкова сиво, мрачно и някак празно, било то и след хубав празник. Слънцето направи няколко опита да пробие гъстите облаци, но безуспешно. 

Времето навън описва точно състоянието на душите и сърцата ни в момента. Там се отвори една огромна празнина, която никога няма да се запълни. Отиде си без време големият Трифон Иванов. Само на 50 години. Колко тъжно! 

Защо стана така, Боже? Смъртта ни отне човекът, който най-много ценеше и обичаше живота. Живееше го истински, с удоволствие. Мъчно ми е, защото с Трифон си отиде и една голяма част от детството на моето поколение. Той ни беше пример във всяко едно отношение и се превърна в идеал за страшно много деца, които впоследствие започнаха да се занимават с футбол. 

Нали знаете, незабравимото американско лято поражда толкова спомени. Помня как играейки футбол пред блока всеки искаше да бъде някой от тези феноменални футболисти. Естествено, болшинството си избираше Христо Стоичков, други искаха да се превъплътят в Костадинов, а най-смелите и борбените заявяваха категорично: Аз пък съм Трифон Иванов, хайде да видим сега. И се започваше с топката от сутрин до вечер. 

Такъв беше Туньо – роден лидер и победител. Увличаше след себе си, запалваше искрата, а непримиримостта му беше неговата отличителна черта. Тя вдъхновяваше… 

Затова когато видях по телевизията, че е получил инфаркт и е починал, не можех да повярвам. Разумът не искаше да приеме, че симпатичният брадат мъж, който е печелил толкова много битки, е загубил най-важната. Каква ирония на съдбата. Доброто му сърце не издържа в навечерието на неговия си празник – „Трифон Зарезан“. Тежко е!  

Отиде си неопетнен

Макар, че нямах удоволствието да го познавам лично искам да му благодаря. Трифоне, благодаря ти, че ни научи как се воюва на терена и в живота за постигане на целта. Благодаря ти, че ни показаха как се защитава родината. Благодаря ти, че ни донесе толкова много незабравими емоции. Ти ще останеш винаги там, с начина, по който обезличаваше с лекота велики световни звезди като Батистута, Каниджа, Кантона, Папен, Клинсман, Фьолер и редица други. Да, славният немски нападател Руди Фьолер със сигурност ще помни до края на дните си изключителните ти шпагати. Ти беше неповторим! Можеше всичко!  

Железният човек!

Щастливците, които имаха честта да те познават извън терена винаги са казвали, че си благ човек, готов да помогне на всеки, дори на непознат. Човек с мнение и позиция, готов да я отстоява докрай. Мъж и мъжкар. Ние винаги ще носим частица от твоята енергия в сърцата си.  

Почивай в мир, капитане.