Манчестър Сити категорично победи кръвния си враг Манчестър Юнайтед и ги потопи още по-дълбоко в класацията на Висшата лига.

Но нима това е доказателство за добрата форма на Гражданите?

Статистиките твърдят обратното, след като от началото на сезона, Гражданите успяха да спечелят само 13 от възможните 21 точки до този момент. Но с нов треньор, нови попълнения и нови сили за игра какви може да са проблемите, които спират Сити да повтори блестящото си представяне от 2011-12?

„Бронирания“ Джо Харт.

Един от най-дискутираните проблеми на Острова несъмнено е спорната форма на доскоро безупречния вратар, Джо Харт. С рекорд от малко над 120 последователни мача във Висшата лига, Харт беше „желязната завеса“ на Манчестър Сити, непробиваемата последна линия и най-добрата застраховка, която те имаха. Мачовете, в които той правеше впечатление, се редяха един след друг – представянето срещу Тотнъм през 2010, което му спечели наградата „Играч на мача“ и изпрати тогавашния титуляр Шей Гивън на скамейката, геройските спасявания срещу Ливърпул през 2011, които спестиха на отбора му почти сигурна загуба, трите поредни години, в които печели „Златните ръкавици.“

В последните месеци, обаче, англичанинът се превърна от герой в проблем след като допусна многобройни попадения във вратата си, както за Сити така и за националния си отбор. Сблъсъкът с Байерн Мюнхен в Шампионска лига не беше изключение. Аглийският отбор загуби на свой терен с 1-3 след поредица от грешки, както на Харт, така и на останалата част от защитата. Още миналия сезон, Харт направи лошо впечатление в гостуването на Сити в Саутхемптън, където тогавашния шампион бе унижен с 1-3 от новобранеца в Лигата.

На пресконференцията преди домакинството и победата над Евертън, мениджърът на небесносините, Мануел Пелегрини се застъпи за играча си пред медиите: „Разбира се, Джо е разочарован от представянето си, но той има моето доверие и доверието на отбора и ние се надяваме той да се възстанови бързо от загубата срещу Байерн.“ Националът показа проблясъци от предишната си форма в скорошните сблъсъци на Англия с Черна гора и Полша в квалификациите за Световното първенство, като допусна само един гол, но дали ще успее да се „завърне“ въ Висшата лига предстои да се види в гостуването срещу Уест Хям.

Барселона греши, притежанието не е всичко.

Никой не може да отрече, че на Манчестър Сити не им липсват футболисти, които да предложат функционален и атрактивен футбол. Още от мача срещу Нюкасъл през август си пролича смяната на треньора. Сити започна да разиграва по-добре, голяма част от тактиката им се държа на притежанието на топката и точните пасове бяха ключови, когато Сити започваше да атакува.

Но противно на всички очаквания, Гражданите систематично губят мачове, в които владението на топката е неоспоримо тяхно. Срещу Кардиф Сити, притежанието на топката в небесносините е било почти 70 процента от времето. Няколко седмици по-късно, срещу Астън Вила, Гражданите отново владеят топката през 67 процента от мача, но отново губят с 3-2.

От друга страна, в мача срещу Манчестър Юнайтед, който завършва с 4-1, Сити държи притежанието едва 42 процента от времето и въпреки това печели неоспоримо. Този парадокс прави мачовете на Сити прекалено непредвидими, дори за Пелегрини, който все още се опитва да намери перфектната стартова формация. Ако бившите шампиони успеят да овладеят предимствата на доминантното притежание, загуби срещу по-слаби отбори несъмнено ще станат рядкост.

Победа срещу Юнайтед, загуба от Кардиф.

Ако има отбор, който да е способен да унижи настоящия шампион на Англия след като преди броени дни е загубил от отбор, току-що повишен от Втора дивизия, то това е Манчестър Сити. Формата на Гражданите многократно им изиграва лоша шега, когато дойде време да се събират точките в класацията.

През последните няколко сезона Сити не предава очакванията на феновете си, когато среща големите си съперници, и много често получава това, което иска от въпросните мачове. Убедителни победи над Ливърпул, Челси, Арсенал, и Тотнъм не са рядкост, а след историческата победа с 1-6 над Манчестър Юнайтед, Сити спечели статута си на един от английските гиганти в днешно време.

Но измежду бляскавите победи на бившия шампион непрекъснато се прокрадват неочаквани загуби от много по-слаби статистически противници. Небесносините безпроблемно печелят точки от манчестърските си врагове, но когато трябва да срещнат някой от „новаците“, крилата на орела сякаш се парализират. Тазгодишните мачове срещу Кардиф Сити и Астън Вила несъмнено напомнят за унижението в Саутхемптън миналата година и необяснимо загубения финал за Купата на футболната асоциация срещу Уигън Атлетик.

При отбори като Манчестър Сити, всяка точка може да бъде от жизненоважно значение, както видяхме през сезон 2011-12. Но докато Гражданите продължават да бъдат непостоянни и да отпускат мачове, които би трябвало да завършат със сигурна победа, титлата ще става все по-трудна.

Имаме играчи, но какво да ги правим?

Отдавна стана ясно, че Манчестър Сити е психологически зависим от капитана си, Венсан Компани. Когато той е във форма, няма сила на света, която да го остави на скамейката, дори и за последните минути от вече спечелен мач. А когато е контузен, Сити се превръща от кръвожаден хищник в уплашено котенце.

Този сезон не показва особена промяна в тази тенденция, след ранна контузия на Компани, още в първия мач от кампанията. Това беше последвано от неочакваната загуба в Кардиф, тежкото равенство в Стоук и трудната победа в Хъл, мачове, които Сити би трябвало да вземе безпроблемно. С връщането на Компани в мача срещу Юнайтед се върна и желанието за игра на Сити.

От друга страна, някога дежурният титуляр и партньор на Компани, Джолиън Лескът получи само един старт в тазгодишния сезон на Висшата лига, срещу Евертън. Обещаващият млад талант, Джак Родуел също остава на скамейката или дори на трибуните, след като единственият му старт този сезон бе срещу Стоук Сити.

Новите попълнения също не оказват влиянието, което се очаква от тях, като се имат предвид цените им на трансферния пазар. Хесус Навас, един от най-очакваните новодошли това лято, привлечен със специалната задача да се грижи за подхранването на атаките, направи изключително впечатление с представянето си срещу Нюкасъл. И това беше всичко. До момента, той има само една асистенция. Стефан Йоветич е още по-голямо разочарование до момента, след по-малко от 90 минути общо и без нито един гол. Най-обещаващата добавка към отбора се очертава Алваро Негредо, който до момента е отговорен за три от головете на Сити.

Царете на статичните положения.

Когато стане въпрос за отразяване на корнери или преки свободни удари, Манчестър Сити няма равен в това да остави поне един играч от опозицията открит и да допусне гол. Въпреки разнообразния си състав от високи, бързи и физически стабилни футболисти, Гражданите не съумяват да запазят вратата си от такива ситуации, проблем, който се забелязваше още от ерата на Манчини. От началото на този сезон, Гражданите са допуснали девет попадения в мрежата си, от които почти половината са резултат от статични положения.

Кардиф Сити победи бившите шампиони благодарение на два гола от корнери, тъй като защитата на сините бе оставила неприемливи пролуки. Манчестър Юнайтед вкара единствения си гол в тазгодишното дерби, след като Уейн Рууни се възползва от назначения пряк свободен удар. Стената, построена от Джо Харт, се оказа неспособна да спре удара на нападателя, въпреки, че едни от най-високите играчи на Сити бяха част от нея. При гостуването си на Вила Парк, Гражданите отново допуснаха грешка и оставиха домакините да изравнят резултата, отново чрез пряк свободен удар, който впоследствие им коства и мача.

Ситуацията на небесносините не е по-розова и когато стане въпрос за статичните удари в тяхна полза. За първите седем мача от Висшата лига, Гражданите са получили шанса да изпълнят 56 корнера, от които само три са завършили във вратата на противниците им. Два от тях са головете срещу Астън Вила, а третият е едно от попаденията срещу Манчестър Юнайтед. Преките свободни удари са по-малък проблем, благодарение на Яя Туре, който направи впечатление с красивите си шутове, които доста често прелитат през противниковите стени необезпокоявани.

Единственото предимство на Сити по отношение на подобни ситуации се оказва неспособността им да дават дузпи на опонентите си. Гражданите не са отпуснали нито един наказателен удар от началото на сезона, което прави работата на Джо Харт малко по-лека. От друга страна, за седемте изиграни мача до момента, Манчестър Сити е получил само една дузпа в своя полза – тази, която доведе до третия гол срещу Евертън.