Какво ни предложи Манчестър Сити в първия си мач по пътя към защитата на титлата? С победата над Арсенал в първия кръг на Висшата лига (2:0) Манчестър Сити даде отново гръмкия си атестат за нова шампионска титла през този сезон.

Да, "топчиите" изглеждаха доста далеч от нивото на "гражданите", особено в центъра на терена, но момчетата на Гуардиола показаха, че изобщо не мислят да спират дотук, а вихреният им футбол отново е неуловим за съперниците. Първият двубой на шампиона отново изкара на преден план техниия гениален тактически запас от идеи, сътворени от естета от Сан Педер Пеп Гуардиола.

Сити изглеждаше бляскаво, пищно и скоростно във всяко действие на терена. Най-вече през първата част, когато везните наклониха сериозно в полза на "небесносините". Какво ни предложи Гуардиола в този мач?

Теренът сякаш бе разделен на две равни половини, а схемата бе симетрична - с два високо "качващи" се бека - Бенжамен Менди и Кайл Уокър, и две яростни крила - Рахийм Стърлинг и Риад Марез. Огромен плюс за Гуардиола е възстановяването на французина Менди, чието отсъствие принуди каталунеца да залага на Фабиан Делф в тази зона на терена през миналия сезон. Качествата на Делф обаче трудно могат да се сравняват с мощта на Менди, който направи няколко изумителни пробива в предни позиции на „Емирейтс“. Той притежава крачка на гепард и мускулесто тяло, което трудно може да бъде преборено.

Играта на Сити няма как да се разбере без бековете. Гуардиола много държи на тяхната „вертикалност“, която е каймак на цялата му философия. Уокър игра в Лондон като "трети" централен бранител при изнасяне на топката. Когато Сити изнасяха през десния фланг, националът на Англия получаваше от Едерсон, или от Стоунс, и комбинираше с Фернандиньо на двойно или се впускаше в предни позиции през свободната зона пред себе си. Крилото Марез навлизаше навътре и оставяше фланга свободен. Така Марез успяваше и да дръпне един от играчите на съперника – в случая левия бек (Найлс преди да се контузи, Лихщайнер след това), което улесняваше още повече Уолкър.

Същото се отнася и за лявата зона, където са Менди и Стърлинг. Там изключителната физическа подготовка на французина му позволява да снове през по-голямата част от срещата "нагоре-надолу" по фланга. Стърлинг отваря пространства с непрекъснатото си движение по широчина. Докато е без топка, англичанинът също се изтегля към по-централна зона, за да увлече своя пазач и да остави огромно пространство за пробива на Менди.

През първата част на "Емирейтс" видяхме също как Стърлинг и Марез сменят непрекъснато своите позиции по фланговете, комбинирайки в „триъгълници“ с Бернардо Силва и Серхио Агуеро, който пък се дърпаше малко по-назад, за да не бъде заклещен от бранителите на съперника. Между другото, прийом, взет от "Кръстника" на тактическия гений на Гуардиола - Марсело Биелса. Тримата в атака, плюс един от атакуващите халфове, комбинират помежду си, разменят позициите си, увличат защитници и изобщо създават невиждан хаос сред бранителите на съперника. Това отваря фланговете, където пък се включват бековете на тима.

Реално Сити атакува с петима "в линия" - Менди, Стърлинг, Агуеро, Марез и Уокър, а зад тях са Бернардо и Гюндоган, които имат превъзходен поглед върху играта. Петимата за миг остават страшно близо до линията на отбраната на съперника, която вече отстъпва значително на създалия се натиск. Всичко това става на изключително висока скорост - светкавично като в адронен колайдер за ускоряване на електронни частици. Това продължава няколко минути, но е убийствено ефективно. След това темпото се понижава, но резултатът отдавна е в полза на „гражданите“.

Гуардиола е доволен. След влизането на Де Брюин схемата се промени до 3-4-3, като Менди застана вляво на тройката бранители, заедно с Емерик Лапорт и Джон Стоунс. Уокър остана „по-високо“ на тъча. Де Брюин играеше като „фалшив нападател“ до Стърлинг и Агуеро, но Сити нямаше закъде да бърза и какво да гони при резултат 2:0 срещу един вече получил в „комоцио“ Арсенал.

Тактическите замисли на Гуардиола са безкрайни. Той може да се нагоди към всеки мач по всякакъв начин. Самият Гуардиола непрекъснато гледа мачове на други отбори и опитва да взима по нещо от тяхната игра и да я влага в тази на Сити. Цяла наука си е изучаването на действията на играчите на Сити.