Три поколения велики треньори се срещнаха в италианския град Тренто по време на "Фестивала на спорт". Легендите на Милан Ариго Саки и Карло Анчелоти, както и настоящият мениджър на Манчестър Сити Хосеп Гуардиола обсъдиха световните футболни тенденции и коментираха най-отличимите проблеми в играта.

"Мисля, че този, които играе по-добре - печели, но не винаги. Във футбола трябва да вкараш топката в противниковата врата, за да спечелиш, а не само да играеш добре. Това наистина е луд спорт", започна Гуардиола.

"Ако играеш качествен футбол, имаш по-добри шансове да спечелиш. Но този спорт продължава да бъде все така непредвидим. Има толкова много обяснения за статистиката, но но ти трябва нещо повече, за да обясниш играта", каза Анчелоти.

"Единствената важна статистика, която се брои е тази на головете - а не колко удара си отправил", добави митичният Саки.

"Можеш да играеш добре, но да загубиш и най-вече, ако не вземеш предвид какви индивидуални качества има в състава на противника. Отборът, който играе добре и печели, не винаги се припознава като победител, но често има психологическо предимство. Добрият футбол ляга на идеи, не на качеството на играчите. Виждах как много отбори играят наистина добре, докато бях технически директор в Реал Мадрид, ние имахме Бекъм, Оуен, Роналдо, Раул, Луиш Фиго, Зинедин Зидан и много други. Почетният президент тогава – Алфредо Ди Стефано, никога не гледаше мачовете докрай, защото се отегчаваше“, каза още Ариго Саки.

И тримата се съгласиха, че по-малките клубове вече са оставали зад себе си идеята да се защитават по стария начин и след това да контраатакуват.

„В момента виждаме един добре организиран футбол, както в защита, така и в защита. Това е хубаво, защото дори малките клубове опитват да създадат своя идентичност. Виждаме го по цяла Европа“, каза Анчелоти.

„Случва се също и във Висшата лига, където малките отбори еволюират. Ако погледнете Сасуоло в Серия А – те са много добре организиран атакуващ отбор“, добави Гуардиола. 

Каталунецът също коментира и възможното си бъдеще в Италия: „Защо не? Не виждах себе си в Германия, но това се случи. Сега съм в Англия, кой знае къде ще ме заведе футболът?“.

„Йохан Кройф беше най-важната личност, с която съм работил. Той отвори очите ми за своя футболен стил. Той ни помогна да разбираме футбола по различни начини. Все едно ходих всеки ден на училище. Ако побеждавахме, той ни казваше защо сме победили. Влюбени в играта“, каза още мениджърът на Манчестър Сити. 

„Аз не съм открил „тики-така“. Ние спечелихме Шампионската лига с Барселона с играчи, които са започнали в академията на 8 или 10 години. Това беше страхотно – направихме го с вяра в клуба и в групата от момчета, които виждаха футбола по един и същ начин. Ние не подписвахме с големи звезди, но искахме да култивираме глада за победи.

Ако трябва да бъде честен, не харесвам много „тики-така“ като концепция за игра. Но ние винаги знаехме къде ще отидем с топката. Има малка носталгия сега, но беше страхотен опит. Ще видим дали ще се говори за този стил след 10 или 20 години – нещо като великите филми“, каза още Пеп.

Карло Анчелоти бе една от основните фигури в отбора на Арико Саки в „Гранде Милан“ в края на 80-те, а след това му стана асистент по време на Мондиала в САЩ през 1994 г. 

„Имах страхотни учители, а един от тях бе Нийлс Лийдхолд. През 80-те той бе фундаментален. Ролята на треньора е много комплексна, но забавна. Трябва да мислиш за 25 футболисти, като всички са еднакво важни – от най-малкия в отбора до най-голямата звезда. Моята идея бе да правя, така че хората в групата да се чувстват възможно най-комфортно, отнасяйки се с отговорност към задълженията си.

Понякога хората ми казват, че съм прекалено мек, но ако искаш друго, просто звъниш на друг треньор. Опитът те учи и те шлифова. Ако бъда твърде агресивен, ще загубя уважението им.

В техническо отношение Саки бе страшно важен. Той бе мой треньор пет години и при него осъзнах важността на подготовката и методите на тази подготовка. Преди всяко занимание трябва да има поне 20 минути загрявка, час и половина игра и след това целева тренировка за десетина минути“, каза „Татко Карло“.

„Незаслужената победа не е победа. Опитвал съм да вградя своя метод във всеки отбор, в който съм работел. Бях влюбен в Бразилия, Холандия и Аякс, като опитвах да ги копирам в някои отношения. В последните 50 години футболът еволюира от Аякс в Холандия, през Милан та чак до Барселона на Гуардиола. Без развитие, спортът е мъртъв. Без рискове, ти оставаш в миналото“, коментира Саки.

„В Италия имаме къс поглед върху всичко и искаме да спрем времето в миналото. Песимизмът блокира ума. Ако играеш в защита, как ще израснеш“, добави великият италианец.

Гуардиола бе попитан какво иска да открадне от Анчелоти: „Неговата коса! Когато говори с играчите, той работи по отделно с тях, с индивидуален подход“.

Попитан същия въпрос, Анчелоти отговори: „Със сигурност не искам да открадна косата на Гуардиола...Може би скоростта, с която той успява да предаде идеите си на отборите, с които работи. Той е феномен, гений в това отношение.

Всеки треньор има своите идеи, но само великият треньор може да ги преден на другите и да ги претвори на терена. Трябва да бъдеш уверен в техните очи“, заключи Анчелоти.

Саки се съгласи с по-младия си сънародник: „Вдъхновение, увереност и вяра. Анчелоти може би не е толкова обсебен от тактиката, както аз и Гуардиола сме.“

Гуардиола: Времето ми в Барселона се случва веднъж в живота